Пекинските дневници

Пекинските дневници

Пекинските дневници

Blog Article

ВсичкиЛюбовМалки РазговориОбразованиеПсихологияСемейство и децаЦитати

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

Боне въздъхна отчаяно. Погледна нивата, която пръхнеше, погледна гората, която мълчеше, погледна Белчо, който пасеше кротко на слога, погледна слънцето, което бързаше, и видя, че е самичък в тоя валог, че отникъде няма помощ.

Замълча за секунда и тъкмо щях пак да почна да се извинявам, тогава ми отговори:

На Елин Пелин е наречен град Елин Пелин, намиращ се близо до родното му село Байлово. До града също има село с името на писателя - Елин Пелин.

Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно ??????? решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.

Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?

„Какво правя аз тук?“ — помисли той и отметна ямурлука.

Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен:

И до днес никой не знае, дали те са стигнали върха на непостижимите скали. Но всички приказват и се чудят на тая любов и на тая смелост.

Тук разбираме, че човек в своето себелюбие лесно се самозабравя, става неразумен и не вижда истината пред себе си.

Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.

Имам лек фетиш към стегнатите еластични клинчета за езда, обичам да контролирам коня и когато съм в такова настроение, натискът и триенето в предния край на седлото ми се услаждат много.

Report this page